Облигациите са един от двата основни градивни елемента на всеки инвестиционен портфейл — наред с акциите. Те дават предвидим доход и обикновено се колебаят по-малко от акциите. Но не всички облигации са еднакви: разликата между държавна и корпоративна облигация е разликата между това кой ви дължи пари и доколко е вероятно да ви ги върне. В тази статия сравняваме двата вида по риск, доходност и пригодност за различни инвеститори.
Какво е облигация накратко
Облигацията е дългов инструмент. Когато я купувате, вие на практика давате заем на издателя — държава или компания — за фиксиран срок. В замяна издателят се задължава да ви плаща лихва (наречена купон), обикновено веднъж или два пъти годишно, а на падежа да ви върне номиналната стойност на облигацията.
Това е основната разлика спрямо акциите: като облигационер вие сте кредитор, а не съсобственик. Не участвате в печалбата на компанията, но имате приоритет пред акционерите, ако издателят изпадне в затруднение. Повече за този клас активи четете в нашия раздел за облигации.
Държавни облигации (ДЦК) — нисък риск, по-ниска доходност
Държавните ценни книжа (ДЦК) се издават от държавата, за да финансира бюджетния дефицит и да рефинансира стар дълг. В България те се пускат на аукциони, организирани от Министерството на финансите, а Българската народна банка действа като фискален агент.
Ключовото предимство е сигурността. Държавата има данъчни приходи и възможност да рефинансира задълженията си, затова рискът от неизпълнение по ДЦК на държава с инвестиционен рейтинг е много нисък. Цената за тази сигурност е по-ниската доходност в сравнение със съпоставими по срок корпоративни облигации.
Видове ДЦК по срок
ДЦК се делят според остатъчния срок до падежа: краткосрочни (съкровищни бонове, обикновено до 1 година), средносрочни и дългосрочни (с падеж над няколко години). Колкото по-дълъг е срокът, толкова по-чувствителна е цената на облигацията към промени в лихвените равнища.
Конкретната доходност зависи от срока на емисията и от пазарната среда и се определя на всеки аукцион — затова за актуални стойности проверявайте съобщенията на Министерството на финансите и БНБ.
Корпоративни облигации — по-висока доходност, кредитен риск
Корпоративните облигации се издават от компании, които набират капитал за инвестиции, оборотни средства или рефинансиране — алтернатива на банковия кредит. За да привлекат инвеститори, те трябва да предложат по-висока доходност от държавните, защото носят по-голям риск.
Този допълнителен доход се нарича кредитна премия (или спред) — надбавката над доходността на сходна по срок държавна облигация, която инвеститорът изисква като компенсация за поетия кредитен риск и често за по-ниската ликвидност. Колкото по-несигурен е емитентът, толкова по-голяма е премията.
Кредитен риск на практика
Кредитният риск е вероятността издателят да не плати лихва или да не върне главницата. При компания този риск зависи от нейното финансово състояние, задлъжнялост и сектор. Ако компанията фалира, облигационерите имат приоритет пред акционерите при разпределяне на активите, но пълно възстановяване не е гарантирано.
На българския пазар корпоративните облигации често са с по-ниска ликвидност — може да е трудно да ги продадете бързо на справедлива цена преди падежа. Затова много инвеститори ги купуват с намерение да ги държат до падеж.
Кредитен рейтинг — как се измерва рискът
Кредитният рейтинг е оценка на способността на емитента да погасява задълженията си, давана от рейтингови агенции като S&P, Moody’s и Fitch. Скалата се дели на две големи групи:
- Инвестиционен клас — от най-високия рейтинг до около BBB- (S&P) / Baa3 (Moody’s). По-нисък риск, по-ниска доходност.
- Спекулативен клас (т.нар. high-yield или „junk“) — под този праг. По-висок риск, по-висока доходност.
Суверенният кредитен рейтинг на дадена държава се променя във времето, затова за актуалната оценка на България проверявайте публикациите на самите рейтингови агенции. Една корпоративна облигация може да има рейтинг както над, така и под този на държавата — но в практиката корпоративният емитент рядко получава рейтинг по-висок от държавата, в която оперира.
Доходност до падеж — единната мярка за сравнение
За да сравните две облигации честно, не гледайте само купона. По-важният показател е доходността до падеж (YTM) — общата годишна възвръщаемост, която ще получите, ако държите облигацията до падежа и реинвестирате купоните. Тя отчита цената, на която купувате, купоните и номинала на падежа.
Пример в евро: облигация с номинал 1 000 € и купон 4%, купена за 980 €, ще има доходност до падеж малко над 4%, защото освен купоните печелите и разликата от 20 € при изплащане на номинала. Ако същата облигация се търгува за 1 020 €, доходността до падеж пада под купонната ставка. Тоест: цена нагоре — доходност надолу, и обратно.
За кого кое е подходящо
Няма универсално правилен избор — зависи от вашия времеви хоризонт и толерантност към риск.
Държавните облигации са по-подходящи, ако:
- Приоритет ви е запазването на капитала пред максималния доход.
- Имате нисък апетит за риск или сте близо до целта си (напр. пенсия).
- Искате стабилен, предвидим паричен поток с минимален кредитен риск.
Корпоративните облигации са по-подходящи, ако:
- Търсите по-висока доходност и можете да понесете по-голям риск.
- Имате достатъчно знания да оцените финансовото състояние на емитента или инвестирате чрез фонд.
- Имате по-дълъг хоризонт и не разчитате да продадете спешно при ниска ликвидност.
Как се вписват в портфейл
В повечето случаи отговорът не е „или-или“, а комбинация. Облигациите служат за стабилизатор на портфейла спрямо акциите, а в рамките на самата облигационна част диверсификацията между държавни и корпоративни емитенти балансира риска и доходността.
Типичен консервативен подход е ядро от държавни облигации за сигурност плюс по-малка част корпоративни за допълнителна доходност. Колкото по-висок е делът на корпоративните и колкото по-нисък е техният рейтинг, толкова по-висока е очакваната доходност — но и колебливостта. Разпределянето между няколко емитента и срокове намалява риска от един проблемен издател да навреди сериозно на портфейла.
За инвеститори, които не искат да избират отделни облигации, борсово търгуваните фондове (ETF) и взаимните фондове дават достъп до диверсифициран кошник от десетки или стотици емисии с едно вложение.
Този материал е с информационна цел и не представлява инвестиционен или данъчен съвет. Стойността на облигациите се колебае и не е гарантирана; преди да инвестирате, преценете личните си обстоятелства и при нужда се консултирайте с лицензиран консултант.
Източници
- Българска народна банка (БНБ), Комисия за финансов надзор (КФН) и Министерство на финансите.
- Национална агенция за приходите (НАП) — данъчно третиране.
- Официални проспекти/тарифи на управляващите дружества и посредници.