Каква е разликата между взаимен и договорен фонд?

По същество са едно и също — обединен капитал на много инвеститори, управляван професионално. Договорен фонд е точният правен термин в България, а взаимен фонд — по-разговорната дума.

С колко пари мога да започна да инвестирам във фонд?

При много договорни фондове можете да започнете с малка сума и да правите регулярни месечни вноски. Конкретният минимум зависи от управляващото дружество.

Какво е TER и защо е важен?

TER (Total Expense Ratio) е общото годишно съотношение на разходите спрямо активите на фонда. Колкото по-нисък е TER, толкова повече от доходността остава за вас в дългосрочен план.

Кое е по-добро — взаимен фонд или ETF?

Зависи от целите ви. Договорният фонд е удобен за автоматични вноски и простота, докато индексният ETF обикновено има по-ниски такси, но изисква брокерска сметка.

Плащам ли данък върху печалбата от фондове в България?

Доходите от продажба на дялове на регулиран пазар в ЕС/ЕИП по правило са освободени от данък (чл. 13 ЗДДФЛ). Извън регулиран пазар печалбата по принцип се облага с 10% и се декларира.

Взаимни и договорни фондове за начинаещи

Инвестирането във фондове е една от най-достъпните входни точки за хора, които искат парите им да работят, без сами да избират отделни акции. Вместо да купувате 20 различни компании, купувате един дял от фонд, който вече държи десетки или стотици инструменти. В тази статия обясняваме на разбираем език какво представляват взаимните и договорните фондове, какви видове съществуват, колко струват и как се купуват в България.

Крайна стойност—

Внесено общо—

Печалба (доходност)—

Прогнозата приема постоянна годишна доходност; реалните пазари се колебаят. Не е инвестиционен съвет.

Какво е взаимен и договорен фонд

Един взаимен фонд представлява обединен капитал от много инвеститори, който се управлява от управляващо дружество. Дружеството влага парите в портфейл от ценни книжа според предварително обявена стратегия, а всеки инвеститор притежава дялове, пропорционални на вложената сума.

В българското законодателство по-точният термин е „договорен фонд“. Това е форма на колективна инвестиционна схема без статут на юридическо лице — по същество имущество, обособено и управлявано от лицензирано управляващо дружество под надзора на Комисията за финансов надзор. На практика „взаимен фонд“ и „договорен фонд“ се ползват като синоними в ежедневната реч.

Цената на един дял се определя от нетната стойност на активите (NAV) — общата стойност на всичко, което фондът държи, разделена на броя дялове. NAV обикновено се изчислява веднъж дневно, в края на търговския ден.

Защо фондовете са удобни за начинаещи

Три основни предимства: диверсификация (риск, разпределен между много инструменти), професионално управление и достъпност — можете да започнете с малка сума. Недостатъкът е, че за това удобство плащате такси, които с времето намаляват доходността.

Видове фондове според активите

Фондовете се класифицират според това в какво инвестират. Основните типове са:

Акционни (дялови) фондове — влагат предимно в акции. Потенциалът за доходност е по-висок, но и колебанията (волатилността) са по-големи. Подходящи за дълъг хоризонт.
Облигационни фондове — инвестират в държавни и корпоративни облигации. По-нисък риск и по-нисък очакван доход; чувствителни към движението на лихвите.
Смесени (балансирани) фондове — комбинират акции и облигации в различни пропорции, за да балансират риск и доходност.
Фондове на паричния пазар — държат краткосрочни нискорискови инструменти. Целта е запазване на капитала и ликвидност, а не висока доходност.

Активни срещу пасивни (индексни) фондове

При активно управляваните фондове мениджърският екип се опитва да „победи пазара“ — да избере инструменти, които ще се представят по-добре от средното. За тази работа дружеството начислява по-висока такса за управление.

При пасивните или индексен фонд целта е просто да се повтори представянето на даден индекс (например S&P 500), без да се правят активни залози. Тъй като не изисква скъп аналитичен екип, индексният фонд обикновено има значително по-ниски такси. Изследванията в областта показват, че в дългосрочен план голяма част от активните фондове изостават спрямо своя бенчмарк, като една от основните причини са именно по-високите разходи.

Такси при фондовете

Таксите са най-важният фактор, който можете да контролирате. При фондовете срещате три основни вида:

Входна такса — еднократен процент при покупка на дялове.
Изходна такса (за обратно изкупуване) — процент при продажба, който при някои фондове намалява или отпада след определен период на държане. Конкретните условия проверявайте в тарифата на съответното управляващо дружество.
Годишна такса за управление — начислява се ежегодно върху стойността на активите и е „скритият“ разход, който най-силно влияе на дългосрочния резултат.

Обобщаващият показател за текущите разходи е TER (Total Expense Ratio) — общото съотношение на разходите, изразено като годишен процент от активите. Той включва таксата за управление плюс административни и други оперативни разходи. При сравняване на два фонда TER е по-честният измерител от рекламираната историческа доходност.

Пример в евро: при вложение от 10 000 € и TER от 2 % годишно плащате около 200 € разходи за първата година — независимо дали фондът печели, или губи. За дълъг хоризонт разликата между 0,3 % и 2 % такса се натрупва до хиляди евро.

Взаимен фонд срещу ETF

Един ETF (борсово търгуван фонд) е близък роднина на индексния фонд, но с ключова разлика: дяловете му се търгуват на борса в реално време като акция, докато дяловете на взаимния/договорния фонд се купуват и продават директно от управляващото дружество по NAV веднъж дневно.

Цена и ликвидност: ETF се купува моментално на пазарна цена през работния ден; договорният фонд — по дневния NAV.
Такси: ETF-ите (особено индексните) обикновено имат по-нисък TER, но при покупка плащате брокерска комисиона и спред.
Достъпност: договорните фондове често позволяват малки регулярни вноски без брокерска сметка; за ETF ви трябва инвестиционен посредник.

За начинаещ, който иска автоматизирани месечни вноски и простота, договорният фонд е удобен. За инвеститор, който търси най-ниски разходи и сам управлява сметката си, индексен ETF често е по-ефективен.

Как се купуват фондове в България

Има два основни пътя:

Директно през управляващо дружество — банкови и независими дружества предлагат собствени договорни фондове, в които можете да закупите дялове на каса, онлайн или чрез регулярен инвестиционен план.
През инвестиционен посредник или онлайн платформа — за достъп до ETF-и и чуждестранни фондове отваряте сметка при лицензиран посредник и търгувате на борсата.

Преди да изберете, винаги четете документа с ключова информация за инвеститора (KID/KIID) — там са описани стратегията, рисковият профил и всички такси. Проверете и дали дружеството е лицензирано от Комисията за финансов надзор.

Данъци накратко

За физически лица в България доходите от разпореждане с дялове на договорни фондове и ETF, реализирани на регулиран пазар в ЕС/ЕИП, по правило са освободени от данък (чл. 13 ЗДДФЛ). Ако сделката е извършена извън регулиран пазар, печалбата (продажна минус покупна цена) по принцип се облага със ставка 10 % и се декларира в годишната данъчна декларация. Това е общо обобщение, а не данъчна консултация — при конкретна ситуация се консултирайте със счетоводител или с НАП.

Рискове, които да познавате

Пазарен риск — стойността на дяловете се колебае и може да падне под вложеното.
Лихвен риск — особено за облигационни фондове при покачване на лихвите.
Валутен риск — ако фондът инвестира в активи в други валути.
Риск от такси — високият TER „изяжда“ доходността неусетно, година след година.

Историческата доходност не гарантира бъдещи резултати. Инвестирайте само средства, които няма да са ви нужни в близкото бъдеще, и помислете за хоризонт от поне няколко години.

Тази статия има образователна цел и не представлява инвестиционен съвет. Преди да инвестирате, преценете личните си цели и риск или се консултирайте с лицензиран специалист.