Взаимните фондове са един от най-достъпните начини за инвестиране в България — с малка начална сума получавате диверсифициран портфейл, управляван от професионалисти. В тази статия обясняваме какво представляват, кои дружества ги предлагат, какви видове съществуват, какви такси се прилагат, как се купуват дялове и какво е данъчното третиране на доходите. Ако търсите конкретни продукти, разгледайте нашия преглед на фондове.
Какво е договорен (взаимен) фонд
В българското законодателство терминът „взаимен фонд“ най-често отговаря на взаимен фонд, организиран като договорен фонд — обособено имущество без статут на юридическо лице, управлявано от управляващо дружество. Инвеститорите внасят пари и в замяна получават дялове, които представляват пропорционален дял от общото имущество на фонда.
Стойността на един дял се изчислява ежедневно на база NAV (нетна стойност на активите) — общата стойност на активите минус задълженията, разделена на броя дялове в обращение. Фондовете са от „отворен тип“: можете да купувате нови дялове и да продавате обратно съществуващи по текущата цена, без да търсите купувач на борсата.
Кой регулира взаимните фондове
Учредяването и дейността на всеки договорен фонд се одобряват и надзирават от Комисията за финансов надзор (КФН). Проспектът и документът с ключова информация за инвеститорите (KID) описват инвестиционната стратегия, рисковия профил и таксите. Цените на дяловете се публикуват на сайта на управляващото дружество и на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).
Кои управляващи дружества предлагат фондове в България
Пазарът се обслужва от лицензирани управляващи дружества (УД), които най-общо могат да бъдат разделени на две групи:
- Банкови УД — дъщерни дружества на търговски банки, които често разпространяват дяловете си през клоновата мрежа на банката майка.
- Небанкови (независими) УД — дружества, свързани с инвестиционни посредници и финансови групи, които предлагат собствени фамилии фондове.
Всяко лицензирано УД фигурира в публичния регистър на КФН. Препоръчваме преди инвестиция да проверите дали конкретното дружество и фонд са вписани в регистъра. Избягваме класации и конкретни имена тук, защото продуктовата гама и резултатите се променят често — за актуален списък разгледайте категорията фондове.
Видове взаимни фондове
Фондовете се класифицират според това в какви активи влагат средствата и какъв риск поемат:
Акционни (дялови) фондове
Влагат предимно в акции. Носят най-висок потенциален доход, но и най-голяма волатилност. Подходящи са за дълъг инвестиционен хоризонт (обикновено 5+ години).
Облигационни фондове
Инвестират основно в държавни и корпоративни облигации. По-нисък риск и по-предвидим доход спрямо акционните, но и по-нисък очакван резултат.
Смесени (балансирани) фондове
Комбинират акции и облигации в различни пропорции. Целят баланс между растеж и стабилност и са популярен избор за инвеститори със среден рисков апетит.
Фондове на паричния пазар
Влагат в краткосрочни инструменти с висока ликвидност и нисък риск (депозити, краткосрочни ДЦК, инструменти на паричния пазар). Често се ползват за временно „паркиране“ на средства.
Такси при взаимните фондове
Таксите пряко намаляват доходността ви, затова е важно да ги сравнявате. Основните видове са:
- Входна такса (емисионна) — удържа се при покупка на дялове. При по-големи суми често намалява или отпада. Конкретният размер е описан в проспекта на всеки фонд.
- Изходна такса (за обратно изкупуване) — удържа се при продажба на дялове; често е по-висока при ранно изтегляне и намалява с времето на държане.
- Годишна такса за управление — удържа се от активите на фонда като процент от средната годишна нетна стойност на активите. Това обикновено е най-съществената такса в дългосрочен план.
Точните стойности се различават между дружествата и фондовете, затова винаги сравнявайте таксите по проспекта и KID документа, преди да изберете. Като правило индексните (пасивните) фондове са по-евтини от активно управляваните, защото изискват по-малко управление.
За цялостна представа гледайте TER (Total Expense Ratio) — общото съотношение на разходите, което събира таксата за управление и съпътстващите оперативни разходи в едно годишно число. Колкото по-нисък е TER, толкова повече от доходността остава за вас. TER е публикуван в документа с ключова информация (KID) на всеки фонд.
Как се купуват дялове
Процесът е сравнително прост:
- Избор на фонд — съобразен с целта, хоризонта и поносимостта ви към риск; прочетете проспекта и KID.
- Откриване на партида / сметка — при управляващото дружество или чрез банка/инвестиционен посредник, който разпространява фонда. Изисква се идентификация по правилата срещу изпиране на пари.
- Подаване на поръчка за покупка — внасяте сумата; дяловете се записват по цена, формирана на база NAV за съответния работен ден.
- Проследяване и обратно изкупуване — следите стойността на дяловете и при нужда подавате поръчка за продажба, като средствата постъпват по сметката ви в срока, описан в проспекта.
Данъци върху доходите от фондове
Данъчното третиране е сред често изтъкваните предимства на тази инвестиция. По действащия Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите на физически лица от продажба или обратно изкупуване на дялове на колективни инвестиционни схеми, допуснати до търговия на регулиран пазар в България, ЕС или ЕИП, по правило са освободени от облагане (чл. 13 от ЗДДФЛ). За дялове на схеми извън регулиран пазар на ЕС/ЕИП обикновено се прилага облагане на капиталовата печалба (по правило със ставка 10%).
Това освобождаване се отнася до капиталовата печалба от продажба на дяловете. Разпределен доход (ако фондът е разпределящ, а не натрупващ) може да има различно третиране. Данъчните правила се променят и зависят от конкретния случай — преди да разчитате на тях, проверете актуалния текст на закона или се консултирайте с НАП или счетоводител.
Взаимен фонд срещу ETF
Борсово търгуваните фондове (ETF) също са колективни схеми, но се купуват и продават на борсата като акции, в реално време, и обикновено имат по-нисък TER. Взаимните фондове се търгуват веднъж дневно по NAV и често се разпространяват директно през УД или банка. И двата инструмента могат да са с еднакво благоприятно данъчно третиране при дялове, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС/ЕИП. За подробно сравнение вижте ETF срещу фонд.
Тази статия има информационен характер и не представлява инвестиционен или данъчен съвет. Преди да вземете решение, проучете проспекта и KID на конкретния фонд и при нужда се консултирайте с лицензиран финансов или данъчен консултант.
Източници
- Българска народна банка (БНБ), Комисия за финансов надзор (КФН) и Министерство на финансите.
- Национална агенция за приходите (НАП) — данъчно третиране.
- Официални проспекти/тарифи на управляващите дружества и посредници.