Когато току-що започвате да инвестирате, изборът между хилядите борсово търгувани фондове изглежда непосилен. Добрата новина е, че за начинаещ въпросът рядко е „кой точно ETF“, а по-скоро „какъв тип ETF“. В тази статия ще видите защо широкият индекс често е разумната отправна точка, кои са основните видове широки фондове и на какви параметри да гледате, преди да сравнявате конкретни продукти. Това е образователен материал, а не съвет да купите конкретна ценна книга.
Прогнозата приема постоянна годишна доходност; реалните пазари се колебаят. Не е инвестиционен съвет.
Защо широк индекс е разумен старт за начинаещ
Широкият индексен ETF държи стотици или хиляди компании едновременно. Това означава, че не залагате на една фирма, един сектор или една държава — рискът е разпределен. За начинаещ това е важно по две причини: първо, не е нужно да познавате отделните компании, и второ, грешката от „избор на грешния победител“ е сведена до минимум.
Широките индекси следват простата идея, че вместо да се опитвате да победите пазара, просто притежавате целия пазар. Дългосрочните данни на S&P Dow Jones Indices (изследванията SPIVA) показват, че мнозинството активно управлявани фондове изостават от съответния си индекс в дългосрочен план. За човек без време и опит да анализира пазари това е силен аргумент.
Можете да научите повече за това какво представляват тези фондове в нашия раздел ETF и в ETF речник.
Видове широки ETF
Световен индекс (global / all-world)
Фондовете върху световен индекс проследяват компании от много държави наведнъж. Най-широките варианти включват както развити, така и развиващи се пазари, което означава експозиция към няколко хиляди компании в едно-единствено решение. Това е възможно най-простата форма на диверсификация — купувате „света“ с една сделка.
S&P 500
Индексът S&P 500 обхваща около 500 от най-големите компании, регистрирани в САЩ. Тъй като това са едни от най-големите фирми в света, такъв фонд дава солидна диверсификация, но е концентриран в една икономика и предимно в долар. Повече за този индекс четете в S&P 500.
Развити пазари (developed markets)
Индексите за развити пазари покриват икономики като САЩ, Западна Европа, Япония и др., но изключват развиващите се пазари. Те предлагат по-широка географска база от чисто американски индекс, при по-нисък риск спрямо включването на нововъзникващи пазари — компромис, който мнозина начинаещи намират за удобен.
На какво да гледате, преди да изберете
TER (годишни разходи)
TER (Total Expense Ratio) е годишният процент, който фондът удържа за управление. При широките индексни ETF той по правило е нисък — обикновено доста под 0,5% годишно, а при най-големите фондове често и значително по-нисък. Точната стойност проверявайте на продуктовата страница на конкретния фонд. Звучи дребно, но при дълъг хоризонт разликата се натрупва, затова по-ниският TER при сходни фондове е предимство.
Метод на репликация
„Физическата“ репликация означава, че фондът реално държи акциите от индекса — по-прозрачна е и затова често предпочитана от начинаещи. „Синтетичната“ репликация използва суап договори с насрещна страна; може да дава по-добро проследяване в определени случаи, но добавя риск от насрещната страна. И двата подхода са легитимни, но е важно да знаете кой използвате.
Валута
Тук има две различни неща. „Валута на търгуване“ е валутата, в която купувате дяловете (например евро) — тя сама по себе си е без особено значение. „Валутна експозиция“ е валутата на самите активи: фонд върху S&P 500 е експониран към долара независимо дали го купувате в евро. Така наречените „хеджирани“ варианти намаляват валутния риск срещу допълнителен разход; проверявайте детайлите на продуктовата страница.
Размер на фонда
По-големите фондове (по управлявани активи) обикновено са по-ликвидни и с по-малък риск да бъдат закрити. Често се приема, че по-голям, утвърден фонд е по-спокоен избор за начинаещ, макар че конкретна „гранична“ сума няма универсална дефиниция.
Натрупващ (acc) или разпределящ (dist)
Натрупващите (accumulating, „acc“) фондове реинвестират дивидентите автоматично — удобно, ако целта е дългосрочно натрупване и не искате да управлявате паричен поток. Разпределящите (distributing, „dist“) изплащат дивидентите в брой — подходящо, ако търсите редовен доход. Изборът зависи от целта ви и от данъчното третиране във вашия случай; при съмнение се консултирайте със счетоводител.
Диверсификация чрез един фонд
Едно от най-силните предимства на широкия ETF е, че само с един фонд получавате експозиция към стотици или хиляди компании. За много начинаещи това е достатъчно — портфейл от един широк глобален фонд вече е по-диверсифициран от портфейл с десетина ръчно подбрани акции. Усложняването с множество припокриващи се фондове рядко добавя реална стойност и често само увеличава разходите и объркването.
Чести грешки на начинаещите
Гонене на минала доходност. Това, че даден фонд или сектор е поскъпнал силно през последната година, не означава, че ще продължи. Миналата доходност не гарантира бъдеща — изборът само по „кой е растял най-много“ често води до купуване на върха.
Тесни секторни и тематични ETF. Фондове само върху технологии, само върху една държава или върху модна тема са противоположност на диверсификацията. Те могат да имат място в портфейл на опитен инвеститор, но за начинаещ концентрират риска точно там, където широкият индекс го разпръсква.
Прекалено много фондове. Държането на пет ETF, които до голяма степен съдържат едни и същи компании, не е диверсификация — само създава илюзия за нея.
Пренебрегване на разходите. Малки разлики в TER и такси изглеждат незначителни, но за десетилетия се натрупват осезаемо.
Изводи
За начинаещ редът на мислене обикновено е: първо изберете тип широк индекс (световен, S&P 500 или развити пазари), след това сравнете конкретните фондове по TER, репликация, валута, размер и acc/dist. Колкото по-прост е портфейлът, толкова по-лесно е да го разбирате и да го следвате дисциплинирано. Преди реални решения вижте раздела ETF и направете собствени сметки с калкулатора по-горе.
Материалът е с информационна цел и не представлява инвестиционен или данъчен съвет. Стойността на инвестициите може да се понижи; миналата доходност не гарантира бъдещи резултати. Преди решение се консултирайте с лицензиран специалист.
Източници
- Българска народна банка (БНБ) и Комисия за финансов надзор (КФН).
- Национална агенция за приходите (НАП) — данъчно третиране на доходите.
- Фонд за компенсиране на инвеститорите — sfund-bg.com.