Дефицитът на консолидираната фискална програма на България се сви до 2,2 млрд. евро, или 1,7% от прогнозния БВП, към края на юли 2026 г., съобщи Министерството на финансите. Подобрението спрямо предходния месец се дължи основно на постъпило на 31 юли плащане от Европейската комисия в размер на 0,9 млрд. евро по четвъртото искане за средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Какви са числата към юли 2026 г.
Според предварителните данни на финансовото министерство:
- Бюджетен дефицит към 31 юли 2026 г.: 2,2 млрд. евро, равняващи се на 1,7% от БВП;
- Дефицитът към края на юни 2026 г. е бил по-висок — 2,4 млрд. евро;
- Плащане от ЕК по ПВУ, постъпило на 31 юли: 0,9 млрд. евро;
- Заложен дефицит за цялата 2026 г. в приетия от Народното събрание бюджет: 5,7% от БВП (над 7,2 млрд. евро), от които около 2,2 млрд. евро е допълнителен нов дълг над вече одобрените от Народното събрание 3,8 млрд. евро; държавният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро (31,1% от БВП) до края на годината;
- Пълният месечен бюлетин с окончателните статистически данни за изпълнението на бюджета към юли предстои да бъде публикуван от МФ до края на август 2026 г.
Важно е да се отбележи, че подобрението през юли е до голяма степен еднократен ефект от евросредствата, а не от структурна промяна в събираемостта на приходите или в контрола върху разходите. Финансовото министерство само по себе си предупреждава, че фискалният натиск ще се засили през есента заради нарастващите социални разходи и капиталовите плащания по инвестиционни проекти.
Какво се промени от 1 август и защо е свързано с бюджета
Успоредно с обявяването на по-добрия резултат за юли, от 1 август 2026 г. влязоха в сила няколко мерки, целящи именно да ограничат ръста на дефицита до края на годината:
- държавните служители започнаха да внасят 20% от личните си осигурителни вноски (държавата продължава да покрива 80%) — съотношението допълнително ще се промени от 1 януари 2027 г.;
- минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се нарасна от 550,66 € на 620,20 €, а максималният — от 2 111,64 € на 2 300 €;
- акцизът върху цигарите се увеличи от 113,51 € на 120 € за 1000 къса — около 0,16 € повече на кутия, — а цените на електронните пътни винетки също поскъпнаха.
Тези мерки са част от пакета, съпътстващ приетия през юли Бюджет 2026, който предвижда рекорден за последните години дефицит от 5,7% от БВП — почти двойно над референтния праг от 3%, залегнал в правилата на ЕС за фискална дисциплина.
Какво значи за теб
По-високият планиран дефицит и увеличеният дълг на държавата не се усещат директно във всекидневния джоб, но влияят косвено на няколко нива:
- По-скъпо държавно финансиране — колкото повече дълг емитира държавата, толкова по-внимателно инвеститорите следят фискалната дисциплина, а това се отразява и на лихвите по държавните ценни книжа, които са ориентир и за търговските банки;
- По-високи такси и осигуровки — увеличените вноски за държавните служители, поскъпналите винетки и акцизи на практика са начин бюджетът да компенсира разходната част, а подобни мерки исторически имат склонност да се разпростират и към други групи данъкоплатци;
- Връзка с еврозоната — след влизането на България в еврозоната от началото на 2026 г. фискалната дисциплина се следи още по-стриктно от европейските институции, тъй като страната вече е част от паричния съюз;
- Инфлационен контекст — по-високите държавни разходи и увеличените такси се случват на фона на процесите, които разгледахме подробно в материала за инфлацията в България през 2026 г., а темпът на икономически растеж и доходите са коментирани в анализа за растежа на икономиката и заплатите.
За домакинствата, които следят и лихвената среда, полезен контекст дава и материалът ни за лихвите на ЕЦБ и България през 2026 г., а равносметката от първото полугодие след въвеждането на еврото е обобщена в текста ни за еврото в България — полугодие по-късно.
Какво следва
Министерството на финансите обяви, че ще публикува пълния месечен бюлетин с окончателните данни за изпълнението на бюджета към юли до края на август 2026 г. Той ще покаже подробна разбивка на приходите и разходите по пера и ще даде по-ясна картина доколко подобрението е устойчиво, или е резултат единствено от еднократното плащане по ПВУ. Предстои да видим и как есенните социални и инвестиционни разходи ще се отразят на крайния годишен резултат спрямо заложените 5,7% дефицит.
Източници
- Министерство на финансите на Република България — Месечен бюлетин за изпълнението на бюджета
- Министерство на финансите на Република България — Бюджетна процедура 2026
- Национален статистически институт — Държавен дефицит/излишък и дълг
Дисклеймър: Този материал има информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен или данъчен съвет. Данните са предварителни и подлежат на актуализация от Министерството на финансите.