Търговският баланс на България се влоши рязко през юни 2026 г. — дефицитът достигна 806,1 млн. евро, което е с 64,4% повече спрямо юни 2025 г., показват официалните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани на 19 август 2026 г. Основната причина е внос, който расте почти два пъти по-бързо от износа.
Какво показват данните на БНБ за юни
Според месечната статистика за платежния баланс износът на стоки от България през юни 2026 г. е бил 4181,9 млн. евро — ръст от 16,5% на годишна база. Проблемът е във вноса: той е нараснал до 4987,9 млн. евро, или с 22,2% повече спрямо юни 2025 г. Разликата между двата темпа на растеж е това, което разширява дефицита. Освен това салдото по текущата сметка за месеца е отрицателно — 488,3 млн. евро.
Полугодието: дефицитът расте по-бързо от икономиката
За целия период януари–юни 2026 г. картината е сходна, но в по-голям мащаб. Търговският баланс на страната е отрицателен с 5395,7 млн. евро, което се равнява на 4,3% от БВП (при 3,3% за същия период на 2025 г.). Износът за януари-юни достига 22 719,6 млн. евро — ръст от 8,9% на годишна база. Текущата сметка за първото полугодие показва дефицит от 4593,6 млн. евро. За сравнение, паралелна справка на Националния статистически институт (НСИ) за търговията със стоки по методологията Интрастат/Екстрастат сочи износ от близо 23 млрд. евро и внос от над 29 млрд. евро за същия период — леко различни числа заради различната методология на двете институции, но еднаква посока: вносът расте по-бързо от износа.
Ръстът на дефицита идва на фона на продължаващ, макар и забавен, икономически растеж — тема, която разгледахме подробно в анализа за растежа на българската икономика и заплатите през 2026 г. По-силното потребление и по-високите доходи обикновено означават и повече внос — на стоки, суровини и оборудване — което частично обяснява защо търговският дефицит расте паралелно с ръста на заплатите.
Защо вносът изпреварва износа
Специалистите обикновено сочат няколко фактора зад подобен разрив: по-скъпи енергийни и суровинни доставки, по-силно вътрешно потребление след влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г. (виж нашата полугодишна равносметка за еврото в България), както и по-слаб външен дъщ за части от българския износ — особено в индустриалния сектор, който през последните месеци отчита спад на годишна база. Когато вносът расте по-бързо от износа за продължителен период, това обикновено оказва натиск и върху валутния резерв, и косвено — върху инфлационната картина, тема, която следим в рубриката за инфлацията в България през 2026 г.
Какво значи за теб
За обикновения потребител и бизнес по-широкият търговски дефицит не е нещо, което усещаш директно на каса, но има косвени ефекти. Ако вносът продължи да расте по-бързо от износа, това увеличава зависимостта на страната от външно финансиране и може да задълбочи дефицита по текущата сметка — показател, който институции като Европейската комисия и МВФ следят внимателно при оценка на макроикономическата стабилност на държава от еврозоната. За бизнеси, които внасят суровини или стоки от чужбина, по-силното евро (в сравнение с валути извън еврозоната) може временно да компенсира част от по-високите цени, но фирми износители усещат обратния ефект — по-слаба конкурентоспособност на външни пазари. За домакинствата ефектът е по-дългосрочен и косвен — през възможен натиск върху лихвите и инфлацията, ако дефицитът се задълбочи трайно.
Източници
- Българска народна банка — прессъобщение за платежния баланс, юни 2026 г. (публикувано на 19 август 2026 г.)
- Национален статистически институт (НСИ) — Вътрешнообщностна търговия със стоки (Интрастат) и стокообмен на Р България, предварителни данни
Дисклеймър: Тази статия има информативен характер и не представлява финансов или инвестиционен съвет. Всички посочени данни са към датата на публикуване и подлежат на последваща ревизия от съответните институции. Препоръчваме да следите официалните прессъобщения на БНБ и НСИ за актуализирани стойности.