Бюджет 2026: дефицитът засега под таргета, Бюджет 2027 – под натиск

Бюджет 2026: дефицитът засега под таргета, Бюджет 2027 – под натиск

Към края на юли 2026 г. дефицитът по консолидираната фискална програма е 2 201,4 млн. евро, или около 1,8% от БВП — под заложената за годината цел от 3%. Едновременно с това Министерството на финансите готви Бюджет 2027 под срок от Брюксел: до 15 октомври 2026 г. страната трябва да представи ефективни мерки за коригиране на прекомерния дефицит.

Къде е бюджетът в момента

Държавният бюджет за 2026 г. беше приет с планиран дефицит от 3% от БВП — на самата граница на Маастрихтския критерий. Актуалните данни от Министерството на финансите показват, че към 31 юли натрупаният дефицит е по-нисък от годишния план, но това е сезонна картина: най-тежките плащания традиционно се концентрират в последното тримесечие.

Основните числа към края на юли 2026 г.:

  • Приходи, помощи и дарения: 26 347,4 млн. евро — около 53,1% от годишния разчет и ръст от 11,2% спрямо същия период на 2025 г.
  • Разходи: 28 548,8 млн. евро — около 50,3% от плана.
  • Дефицит: 2 201,4 млн. евро (~1,8% от прогнозния БВП).
  • Фискален резерв: 8 525,7 млн. евро.

Ръстът на приходите се дължи основно на по-високи данъчни и осигурителни постъпления, а натискът върху разходите идва от индексацията на пенсиите, увеличението на минималната работна заплата от януари, ръста на възнагражденията в публичния сектор и капиталовите разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Защо 3% е ключовата граница

Прагът от 3% от БВП не е случаен — това е референтната стойност по Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Превишаването ѝ задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (EDP). България вече е обект на такава процедура: на 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС официално я откри и постави срок страната да представи ефективни мерки за корекция. Крайната цел, вписана и в правителствено решение, е дефицитът да се върне трайно под 3% от БВП до 2029 г.

Бюджет 2027 – ускорен цикъл под външен срок

Подготовката на Бюджет 2027 стартира при необичайни условия. Заради закъснението с Бюджет 2026 и политическата динамика процесът тръгна едва през август, като средносрочното планиране и годишният бюджет се сливат в един ускорен цикъл.

Ключовият външен ориентир е 15 октомври 2026 г. — срокът, до който проектът трябва да бъде внесен както по национален ред, така и пред европейските институции. Прогнозите за размера на дефицита през 2027 г. се разминават в отделните документи и публични изявления — стойности от 3,8% до над 5% от БВП се коментират в различен контекст, поради което конкретното число подлежи на потвърждение от официалния разчет на МФ.

По същество правителството има две посоки за консолидация: свиване на разходите или увеличаване на приходите. Всяка от тях има цена — за домакинствата и бизнеса това означава по-строг контрол върху данъчно-осигурителната тежест и по-предвидими лихви по кредитите в средносрочен план.

Какво следва да следите

До средата на октомври ще стане ясно с какъв дефицит и с какви мерки правителството залага Бюджет 2027. Европейската комисия ще прецени рамката повторно през ноември. Дотогава месечните бюлетини на МФ остават най-надеждният индикатор дали изпълнението за 2026 г. ще се задържи около таргета от 3%.

Често задавани въпроси

Какъв е бюджетният дефицит на България в момента?

Към края на юли 2026 г. дефицитът по консолидираната фискална програма е около 2,2 млрд. евро, или приблизително 1,8% от БВП. Годишната цел е 3%.

Защо 3% от БВП е важна граница?

Това е референтната стойност по правилата на ЕС. Над нея се задейства процедура при прекомерен дефицит и страната поема ангажимент за корекция.

България в процедура за прекомерен дефицит ли е?

Да. Съветът на ЕС откри процедурата на 10 юли 2026 г. със срок за представяне на коригиращи мерки.

До кога трябва да е готов Бюджет 2027?

Проектът трябва да бъде внесен до 15 октомври 2026 г. — национален и европейски срок едновременно.

Кога дефицитът трябва да падне под 3%?

Заложената цел е това да се случи трайно до 2029 г.

Защо растат разходите?

Основно заради индексация на пенсиите, по-висока минимална заплата, ръст на заплатите в публичния сектор и капиталови разходи по НПВУ.

Източници