За първите шест месеца на 2026 г. България е изнесла стоки за 22,97 млрд. евро, което е с 8,5% повече спрямо същия период на 2025 г. Вносът обаче нараства почти двойно по-бързо – с 14,4%, до 29,38 млрд. евро. В резултат външнотърговският дефицит се разширява до 6,41 млрд. евро – основно заради скока на вноса от страни извън ЕС.
Износът расте, но вносът бяга по-бързо
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) търговското салдо на България остава трайно отрицателно и се задълбочава през първото полугодие на 2026 г. Докато износът добавя около 8,5% на годишна база, вносът се ускорява с 14,4% – диспропорция, която тласка дефицита нагоре с над 40% спрямо година по-рано.
Само през юни 2026 г. картината е още по-изразена: износът достига 4,16 млрд. евро (+13,7% на годишна база), но вносът скача до 5,18 млрд. евро (+22,1%). Месечният дефицит за юни е около 1,01 млрд. евро – почти двойно повече спрямо същия месец на предходната година.
Дефицитът идва основно от трети страни
Ключът към разбирането на числата е разделението между търговията в рамките на ЕС и тази с трети страни.
- Търговия с ЕС (януари–май 2026): износът към Съюза е 12,31 млрд. евро (+9,2%), а вносът – 13,14 млрд. евро (+5,6%). Тук салдото е леко отрицателно – около 0,84 млрд. евро. Основни пазари остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които поемат около 68% от износа ни за ЕС.
- Търговия с трети страни (януари–юни 2026): износът е 7,96 млрд. евро (+5,1%), но вносът експлодира с 25,7% до 13,48 млрд. евро. Именно тук се формира почти целият дефицит – около 5,52 млрд. евро.
С други думи, търговията ни в рамките на единния пазар е горе-долу балансирана, а дупката в салдото се дълбае от внос извън ЕС – най-вече от Турция, Китай, Сърбия, САЩ и Обединеното кралство.
Кои стоки движат числата
Ръстът не е равномерен по стокови групи. При износа най-силно нарастват минералните горива и масла – с над 40% към ЕС и близо 48% към трети страни. Това означава, че част от „силния износ“ всъщност отразява по-високи цени на енергоносителите, а не непременно повече произведени и продадени количества.
При вноса водещи са машините и оборудването (най-бърз ръст на вноса от ЕС) и суровините без горива, чийто внос от трети страни се увеличава с около 80% на годишна база. Скокът при суровините и инвестиционните стоки често е знак за активност в преработващата промишленост, но при енергоносителите тежи и ценовият фактор.
Защо това има значение за икономиката
Външнотърговското салдо е част от текущата сметка на страната. Трайно широк дефицит по стоките се компенсира частично от положителното салдо при услугите (транспорт, туризъм, ИТ), но когато вносът изпреварва износа толкова осезаемо, това натоварва външния баланс на икономиката.
За бизнеса и потребителите ефектът е двупосочен. От една страна, по-високият внос на машини и суровини може да означава инвестиции и производство напред във времето. От друга, ако ръстът се дължи основно на скъпи енергоносители и потребителски внос, ползата за икономиката е по-малка, а зависимостта от външни доставчици – по-голяма.
Чести грешки при четенето на данните
- Да се гледа само износът. Ръст от 8,5% звучи добре, но без контекста на 14,4% ръст на вноса картината е подвеждаща.
- Да се бъркат стойност и обем. Част от ръста е ценови (горива), а не реален физически обем.
- Да се смесват данните на НСИ и на БНБ. НСИ отчита външна търговия със стоки (FOB/CIF), а платежният баланс на БНБ включва и услуги, доходи и трансфери – затова числата се различават.
Изводи
Първото полугодие на 2026 г. потвърждава тенденция, която трае вече няколко тримесечия: българският износ расте, но вносът расте по-бързо, а дефицитът се разширява – почти изцяло заради търговията с държави извън ЕС. Данните за следващите месеци ще покажат дали това е инвестиционен цикъл (внос на машини и суровини за производство) или основно ценови и потребителски натиск.
Често задавани въпроси
Колко е износът на България за първото полугодие на 2026 г.?
По предварителни данни на НСИ износът за януари–юни 2026 г. е около 22,97 млрд. евро – с 8,5% повече на годишна база.
Колко е търговският дефицит?
Външнотърговското салдо за първото полугодие на 2026 г. е отрицателно – около 6,41 млрд. евро.
Защо расте дефицитът?
Основната причина е бързият ръст на вноса от трети страни (+25,7% за полугодието), докато износът към тях се увеличава едва с 5,1%.
С кои държави търгуваме най-много?
В ЕС водещи пазари са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция. Извън ЕС – Турция, Китай, Сърбия, САЩ и Обединеното кралство.
Търговията ни с ЕС на дефицит ли е?
Салдото с ЕС е леко отрицателно (около 0,84 млрд. евро за периода януари–май), но основната част от общия дефицит идва от трети страни.
Кои стоки водят ръста на износа?
Най-силно нарастват минералните горива и масла, което отчасти отразява по-високи цени, а не само по-голям обем.
Каква е разликата между данните на НСИ и на БНБ?
НСИ отчита само външна търговия със стоки, а платежният баланс на БНБ включва и услуги, доходи и трансфери – затова стойностите на дефицита се различават.