Основният лихвен процент е ключов ориентир на паричната политика. Чрез лихвените си проценти централната банка влияе върху лихвите, по които търговските банки заемат и дават пари. Промяната им се пренася към лихвите по потребителски и ипотечни кредити, по депозити и в крайна сметка върху инфлацията и икономическата активност.
След приемането на еврото от България паричната политика се определя от Европейската централна банка, а лихвите в страната следват тези на еврозоната. От 1 януари 2026 г. БНБ преустанови обявяването на собствен основен лихвен процент, като за редица цели той се заменя от лихвения процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ. Когато инфлацията е висока, централната банка обикновено повишава лихвите, за да охлади икономиката; при слаб растеж ги понижава, за да стимулира заемането и потреблението. За кредитополучателите по-високите лихви означават по-скъпи заеми, което е важно при използване на кредитен калкулатор.
Пример
Ако централната банка повиши основната лихва с 0,5 процентни пункта, банките обикновено вдигат лихвите по новите кредити, а месечната вноска по нов ипотечен кредит поскъпва.