Залогът дава на кредитора право да се удовлетвори от заложеното имущество, ако длъжникът не погаси задължението си. За разлика от ипотеката, която е върху недвижим имот, залогът обикновено е върху движими вещи – автомобил, машини, стоки – или върху права и вземания, например вземане по банкова сметка.
Залогът бива реален (вещта се предава на кредитора) и особен (вещта остава у длъжника, но се вписва в регистър). При особения залог длъжникът продължава да ползва вещта, докато плаща. Заради обезпечението обезпечените кредити обикновено са по-евтини от необезпечените потребителски заеми. При неизпълнение кредиторът може да насочи изпълнение към заложеното имущество с предимство пред останалите кредитори.
Пример
Фирма тегли заем и учредява особен залог върху производствените си машини. Те остават в работа, но ако фирмата спре да плаща, банката има право да ги продаде.