Валутният борд е строг режим, при който паричното предлагане е напълно обезпечено с валутни резерви, а обменният курс е фиксиран към котвена валута. Централната банка не може свободно да печата пари или да променя лихвите по своя воля – тя само обменя националната валута срещу резервната по фиксиран курс. Това гарантира стабилност и ниска инфлация, но премахва гъвкавостта на самостоятелната парична политика.
България въведе валутен борд през 1997 г., като фиксира лева първо към германската марка, а после към еврото при курс 1 € = 1,95583 лв. Този режим осигури дългогодишна макроикономическа стабилност и беше основа за приемането на еврото от 1 януари 2026 г. С въвеждането на еврото валутният борд приключи, тъй като страната вече използва самата котвена валута и е част от еврозоната.
Пример
При валутния борд в България курсът беше фиксиран на 1 € = 1,95583 лв. Това гарантираше, че всеки лев в обращение е покрит с валутни резерви, и поддържаше доверие в стабилността на валутата до приемането на еврото.