Устойчивото инвестиране се превърна от ниша в маркетингов етикет, който ще видите на стотици фондове. Зад абревиатурата ESG обаче се крие конкретна методология — и също толкова конкретни компромиси. В тази статия обясняваме какво реално означава ESG, как се прилага при инвестиране, защо стана толкова популярно и кои са рисковете, които рекламите рядко споменават.
Какво е ESG
ESG е съкращение от три групи критерии, по които се оценява една компания отвъд чисто финансовите ѝ показатели:
- E (Environmental, екологични) — въглеродни емисии, потребление на енергия и вода, управление на отпадъци, въздействие върху климата.
- S (Social, социални) — условия на труд, безопасност, разнообразие в екипа, отношения с клиенти и местни общности, човешки права по веригата на доставки.
- G (Governance, управленски) — структура на борда, прозрачност, заплащане на мениджмънта, права на акционерите, защита срещу корупция.
Специализирани рейтингови агенции събират тези данни и присъждат ESG рейтинг на всяка компания. Този рейтинг после служи за основа на ESG фондовете и индексите.
Как се прилага при инвестиране
Има няколко основни подхода, които често се комбинират в един продукт:
Изключващ скрининг (exclusion)
Най-старият метод — фондът просто изключва цели сектори: тютюн, оръжия, хазарт, изкопаеми горива. Така изглеждат повечето „етични“ или „SRI“ фондове.
Best-in-class подбор
Вместо да изключва цял сектор, фондът избира компаниите с най-висок ESG рейтинг във всяка индустрия. Затова е възможно ESG фонд да държи нефтена компания — стига тя да е „по-чистата“ в бранша си.
ESG ETF и взаимни фондове
За масовия инвеститор най-удобният път е ESG ETF — борсово търгуван фонд, който следва ESG версия на широк индекс (например „ESG screened“ вариант на индекс с американски или световни акции). Купувате един дял и получавате диверсифицирана кошница от компании, преминали ESG филтъра.
Защо ESG стана популярно
Няколко фактора се събраха през последното десетилетие: натиск от регулаторите в ЕС за прозрачност, нарастващ интерес от млади инвеститори, които искат парите им да „значат“ нещо, и активен маркетинг от страна на фондовата индустрия, за която ESG отвори нов клас по-високомаржови продукти. До началото на 2020-те години притокът на средства към устойчиви фондове нарастваше бързо.
В по-новите години обаче картината се промени: устойчивите фондове отчитат периоди на значителни изходящи потоци, движени от политическа реакция, неравна доходност и точно онези рискове, които разглеждаме по-долу.
Критики и рискове
Greenwashing (зелено замазване)
Най-честата критика. Компания или фонд представя дейността си като по-устойчива, отколкото е в действителност. Тъй като няма единен задължителен стандарт за това какво прави един фонд „зелен“, част от продуктите носят ESG етикет без реално различна инвестиционна стратегия — но често с по-висока такса.
Различни и противоречиви рейтинги
Това е структурен проблем. Различните агенции дават различни ESG оценки за една и съща компания, защото използват различни показатели, обхват и тегла. Изследвания установяват, че съгласуваността между водещите ESG рейтинги е значително по-ниска, отколкото при кредитните рейтинги на същите компании. С други думи, „устойчивостта“ зависи силно от това кого питате.
По-високи такси
Исторически ESG фондовете носеха по-висок TER от класическите индексни фондове. Разликата се сви и днес съществуват и сравнително евтини ESG ETF, но средно ESG продуктите все още често са по-скъпи от чист широк индекс.
Не гарантира по-висока доходност
Това е ключово. ESG инвестирането не е стратегия за надпазарна възвръщаемост. В някои периоди ESG индексите изпреварват пазара, в други изостават — резултатът спрямо широк индекс е смесен и не е гарантиран. Доходността зависи в голяма степен от секторното разпределение, а не от „доброто поведение“ на компаниите само по себе си.
ESG срещу класически широк индекс
Когато изключите или подцените цели сектори, неизбежно намалявате диверсификацията спрямо пълен пазарен индекс. ESG фонд с по-малко позиции и наклон към определени сектори може да се представя различно от широкия пазар — понякога по-добре, понякога по-зле. Реален пример: ако инвестирате 10 000 € в ESG ETF, който е силно подтеглен към технологичен сектор, ще понесете и по-голяма волатилност в години, когато технологиите падат. Класическият широк индекс (целия пазар) разпределя този риск върху повече сектори и обикновено е по-евтин. Изводът: не гледайте на ESG като на „по-добрата версия“ на индексния фонд, а като на различен профил с други компромиси.
За кого е подходящо
ESG инвестирането има смисъл, ако:
- Искате портфейлът ви да отразява личните ви ценности и сте съгласни това да струва евентуално малко повече в такси и доходност.
- Разбирате, че няма гаранция за по-висока възвръщаемост.
- Готови сте да проверите какво реално държи фондът, а не да се доверите на етикета.
Ако единствената ви цел е максимална диверсификация на най-ниска цена, класическият широк индексен ETF вероятно ви върши по-добра работа.
Как да проверя дали един ETF е реално устойчив
- Прочетете методологията. В документа KID/проспект потърсете дали фондът използва изключване, best-in-class или просто „ESG tilt“. „Screened“ е по-слаб филтър от „SRI“.
- Отворете топ-10 позициите. Ако виждате компании, които противоречат на заявените цели, етикетът е по-скоро маркетинг.
- Вижте кой индекс следва. Различните индекс-доставчици имат много различна строгост.
- Сравнете TER с класически широк ETF — оправдава ли надценката?
- Проверете застъпване с останалия ви портфейл, за да не плащате допълнително за същите акции.
Тази статия е с информационна цел и не представлява инвестиционен съвет. Инвестициите носят риск, включително загуба на вложения капитал. Преди да вземете решение, преценете личните си цели или потърсете лицензиран консултант.