Икономиката на България нарасна с 2,7% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. по експресни данни на НСИ — забавяне спрямо ревизираните 3,1% от началото на годината. Растежът се крепи изцяло на вътрешното търсене: потреблението се повишава със 7,6%, а инвестициите с 8,0%, докато износът на стоки и услуги се свива с 2,8% и разширява търговския дефицит.
Числата очертават една ясна тенденция за първата година на България в еврозоната: българинът и държавата харчат и инвестират, но външната търговия дърпа растежа надолу. Това е важен сигнал за всеки, който планира бюджет, кредит или инвестиция през следващите месеци.
Колко расте икономиката и откъде идва забавянето
По сезонно изгладени данни брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 0,6% спрямо първото тримесечие на 2026 г. и с 2,7% спрямо същия период на 2025 г.
Забавянето става видимо при съпоставка. През първото тримесечие експресната оценка бе 2,9%, а след първата ревизия беше повишена до 3,1%. Тоест темпът на растеж се свива с около половин процентен пункт за едно тримесечие.
Двигателят: потребление и инвестиции
Растежът е почти изцяло вътрешен. Крайното потребление се повишава със 7,6% на годишна база — силен сигнал, че домакинствата и държавата продължават да харчат въпреки несигурността около прехода към еврото.
Още по-впечатляващо е бруто образуването на основен капитал (инвестициите в машини, сгради, оборудване), което скача с 8,0%. Това обикновено е знак за доверие на бизнеса в средносрочните перспективи и често изпреварва наемането на нови работници.
Слабото звено: износът пада, вносът расте
Тук е и обезпокоителната част от картината. Износът на стоки и услуги намалява с 2,8% спрямо второто тримесечие на предходната година, докато вносът се увеличава с 6,9%.
Разминаването между свиващ се износ и растящ внос означава едно: търговският дефицит се разширява, а нетният износ действа като спирачка върху общия растеж. С други думи, без вътрешното потребление и инвестициите числото за БВП щеше да е значително по-ниско.
Свиването на износа е особено чувствителна тема за отворена икономика като българската, силно зависима от търсенето в еврозоната. Ако външните пазари — най-вече Германия и другите основни търговски партньори — останат вяли, натискът върху растежа може да продължи и през следващите тримесечия.
Как изглежда България на фона на ЕС
Въпреки забавянето, 2,7% ръст нарежда България сред най-бързо растящите икономики в Европейския съюз за тримесечието — на пето място, наравно с Испания. Пред нея са Словения, Полша, Кипър и Швеция.
Това е добра новина в сравнителен план – България расте по-бързо от средното за ЕС и изпреварва много по-големи икономики. Но комбинацията от забавящ се вътрешен темп и слаб износ показва, че моторът на растежа стъпва на едно колело.
Какво означава това за вас
Силното потребление и инвестиции обикновено поддържат заетостта и доходите в краткосрочен план. За домакинствата, които обмислят голямо решение — ипотечен или потребителски кредит — стабилният, макар и забавящ се, растеж е по-скоро успокоителен сигнал, отколкото повод за тревога.
Често задавани въпроси
С колко нарасна БВП на България през Q2 2026 г.?
С 2,7% на годишна база и 0,6% спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни, според експресните оценки на НСИ.
Защо растежът се забавя?
Основната причина е външната търговия: износът намалява с 2,8%, а вносът расте с 6,9%, което разширява търговския дефицит.
Кое дърпа икономиката нагоре?
Вътрешното търсене — крайното потребление расте със 7,6%, а инвестициите с 8,0% на годишна база.
Как се нарежда България спрямо ЕС?
Пето място в ЕС по годишен растеж, наравно с Испания.