Наесен 2026 г. БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН) и МВР предупреждават за засилена вълна от онлайн финансови измами. Най-активните схеми са фишинг чрез SMS и имейл, фалшиви инвестиционни платформи с „мними брокери“, обаждания от фалшив „служител на банка“ и измами с изкуствен интелект (deepfake). Общото правило за защита е едно: банка или институция никога не иска по телефона вашия ПИН, CVV, пълни данни на картата, парола или код за потвърждение.
Кои са актуалните схеми наесен 2026
1. Фишинг чрез SMS и имейл
Получавате съобщение, което имитира банка, куриер, НАП или популярна услуга — с линк към фалшива страница, която копира оригиналната. Целта е да въведете данни за вход или на картата. Признаци: спешен тон („профилът ви ще бъде блокиран“), непознат подател и линк, който при задържане показва различен адрес от официалния.
2. Фалшиви инвестиционни платформи и „мними брокери“
КФН предупреди през 2026 г. за зачестили измами с лица, представящи се за брокери на лицензирани дружества. Схемата: контакт през Viber/WhatsApp или обаждане от чужд номер, обещание за „гарантирана“ висока доходност, платформа, която показва фалшив ръст на парите ви. Когато поискате да изтеглите печалбата, се искат допълнителни такси за „проверка“ или „администрация“, след което достъпът се блокира. Вариант е и добавяне в групи с „инвестиционни възможности“ и фалшиви профили на известни личности.
3. Обаждане от фалшив „служител на банка“ или „полицай“
МВР алармира за схема, при която ви звъни мним банков служител (често с подменен, спуфнат номер), твърди, че сметката ви е компрометирана, и ви инструктира сами да прехвърлите парите към „сигурна сметка“ или дори да изтеглите кредит. Разновидност е „recovery room“ измамата — представят се за орган, който обещава да ви върне предишна загуба срещу такса.
4. Измами с изкуствен интелект и deepfake
През 2026 г. БНБ предупреди за нова вълна измами, използващи изкуствен интелект и deepfake — фалшиви видеа и гласове, имитиращи реални лица или ръководители на институции, за да ви убедят да преведете средства.
Реален пример
Жертва получава SMS „от банката“ за блокирана карта с линк за „потвърждение“. Въвежда данните на картата, а секунди по-късно ѝ звъни „служител“, който иска и SMS кода за одобрение на плащане. С този код измамникът потвърждава транзакция и източва сметката. Ако кодът не беше споделен, преводът нямаше да мине — затова кодовете за потвърждение не се диктуват на никого.
Как да се защитим — практични стъпки
- Затворете и звъннете сами. При съмнително обаждане прекъснете и наберете официалния номер на банката от гърба на картата или от сайта ѝ.
- Никога не диктувайте кодове. ПИН, CVV, пароли и SMS/push кодове за потвърждение не се споделят с никого — нито „служител“, нито „полицай“.
- Проверявайте линковете. Не отваряйте линкове от SMS/имейл — въведете адреса на банката ръчно.
- Проверете лиценза преди да инвестирате. Търсете дружеството в публичния регистър на КФН. Няма лиценз — няма инвестиция.
- Пазете се от „гарантирана“ доходност и натиск „само днес“. Това са класически червени флагове.
- Активирайте лимити и известия за трансакции в мобилното банкиране.
- При измама реагирайте бързо: обадете се на банката да блокира картата/превода, сменете паролите и подайте сигнал на тел. 112 или в МВР.
Чести грешки
Хората вярват на номера на екрана (той се подменя лесно), споделят „само един код“, смятат, че познатото лого гарантира легитимност, и се доверяват на известни лица от реклами — които често са deepfake. Скоростта на реакция е решаваща: колкото по-бързо блокирате, толкова по-голям шанс парите да бъдат спрени.
Изводи
Наесен 2026 г. измамите стават по-убедителни заради ИИ, но логиката им е стара — създаване на спешност и извличане на данни или код. Спокойствие, проверка през официален канал и нулево споделяне на кодове са най-силната защита. Преди да теглите потребителски кредит или да инвестирате „по препоръка“, проверете отсрещната страна — а за реалната цена на едно теглене използвайте нашия кредитен калкулатор.
Често задавани въпроси
Банката може ли да ми поиска ПИН или код по телефона?
Не. Нито една банка не иска ПИН, CVV, парола или код за потвърждение по телефон, SMS или имейл. Всяко такова искане е измама.
Как да проверя дали инвестиционен брокер е легитимен?
Проверете дружеството в публичните регистри на КФН (fsc.bg). Ако го няма — не превеждайте средства.
Получих SMS с линк уж от банката. Какво да правя?
Не кликайте. Изтрийте съобщението и, ако се притеснявате, влезте в банкирането ръчно през официалния сайт или приложение.
Преведох пари на измамник — какво следва?
Веднага се обадете на банката да опита да спре/върне превода, сменете паролите и подайте сигнал на 112 или в МВР. Времето е ключово.
Номерът на екрана изглежда като този на банката. Значи ли, че е истинско?
Не. Номерата се подменят технически (spoofing). Не се доверявайте на визуализирания номер — затворете и звъннете сами.
Какво е deepfake измама?
Използване на ИИ за фалшиви видеа/гласове на реални хора, за да ви убедят да преведете пари или да разкриете данни.
Къде да подам сигнал за финансова измама?
На тел. 112, в районното управление на МВР, а за инвестиционни схеми — и в КФН.
Източници
- БНБ — предупреждение за онлайн финансови измами с ИИ и deepfake (2026)
- КФН — Измамни схеми, fsc.bg/invest-safely/izmamni-shemi/
- КФН — предупреждение за мними инвестиционни брокери, юни 2026
- МВР / ГДНП — предупреждения за телефонни измами с „банков служител“ и „полицай“