Данъчната основа е базата за изчисляване на данъка. Тя не е равна на брутния доход – получава се, след като от него се приспаднат законово признатите разходи, задължителните осигурителни вноски и приложимите данъчни облекчения. Данъчната ставка се прилага именно върху данъчната основа, а не върху целия доход.
Различните видове доходи имат различен начин на формиране на основата. При наем например законът признава нормативно определен процент разходи, които намаляват основата. При доходи от стопанска дейност се приспадат реалните или нормативните разходи. Точното определяне на данъчната основа е ключово за правилното деклариране и за избягване на надплащане или санкции. За доходи от инвестиране, като капиталови печалби, основата обикновено е разликата между продажната и покупната цена.
Пример
Доход от наем 6 000 € годишно, при нормативно признати разходи 10 %, дава данъчна основа 5 400 €. Данъкът от 10 % се изчислява върху тези 5 400 €, а не върху пълните 6 000 €.