Разполагаемият доход е това, което реално получавате на ръка и можете да харчите или спестявате, след като държавата е удържала данъци и задължителни осигуровки. Той е по-важен от брутния доход за личния бюджет, защото отразява действителната покупателна способност. На макроикономическо ниво разполагаемият доход на домакинствата е основен двигател на потреблението.
Банките използват разполагаемия доход, за да преценят дали можете да обслужвате кредит – изчисляват какъв процент от него ще отива за вноски. Управлението на личните финанси започва с разбиране на разполагаемия доход: от него се покриват разходите за живот, а остатъкът определя нормата на спестяване и възможността за инвестиции.
Пример
Служител има брутна заплата 2 000 €. Върху доходите от трудово правоотношение се удържат осигуровки и плосък данък върху доходите от 10%, така че на ръка остават около 1 550 € – това е разполагаемият му доход, с който плаща наема, разходите и спестява. Точният размер зависи от конкретните осигурителни вноски.