Стейбълкойните се стремят да поддържат постоянна стойност, обикновено 1 към 1 спрямо валута като еврото или долара. Те съчетават предимствата на крипто технологията – бързи и евтини преводи – със стабилност, която липсва на биткойн и алткойните. Привързването се постига чрез резерви от реални активи или чрез алгоритми.
Има няколко основни вида: обезпечени с фиатни резерви, обезпечени с други крипто активи и алгоритмични. Рискът е свързан с прозрачността и качеството на резервите – ако емитентът не разполага с реално покритие, привързването може да се срине. Алгоритмичните стейбълкойни са се доказали като особено рискови. Стейбълкойните са основен инструмент в децентрализираните финанси и за съхранение на стойност между крипто сделки. В ЕС стейбълкойните се регулират от рамката MiCA, която поставя изисквания към резервите и емитентите; в България прилагането е чрез Закона за пазарите на крипто активи (ЗПКА).
Пример
Инвеститор продава волатилен алткойн и прехвърля парите в стейбълкойн, привързан към еврото, за да запази стойността им, без да изтегля средствата от крипто платформата.