Пазарът на труда в България дава първи ясни сигнали за охлаждане. Към края на първото тримесечие на 2026 г. Националният статистически институт (НСИ) отчита 20,9 хиляди свободни работни места в страната — с 6,3% по-малко спрямо същия период на 2025 г. Успоредно с това броят на разрешенията за работа, издадени на граждани на трети страни, продължава да расте, което показва, че липсата на кадри в определени сектори не намалява — просто все по-често се запълва отвън.
Какво показват числата на НСИ
Данните за свободните работни места се движат разнопосочно през последната година, което подсказва за нестабилност, а не за плавна тенденция в една посока:
- Край на I тримесечие на 2026 г.: 20,9 хиляди свободни позиции, спад от 6,3% на годишна база спрямо края на първото тримесечие на 2025 г.
- Коефициент на свободните работни места (дял от общата заетост плюс свободните позиции): под 1% — сравнително нисък спрямо средното за ЕС.
Данните по икономически дейности показват структурен разрив между секторите, които създават работни места, и тези, в които реално има свободни позиции. Здравеопазването и социалните дейности бележат стабилен ръст на заетостта. Строителството и търговията също добавят персонал, докато преработващата промишленост и селското стопанство продължават да губят работни места — тенденция, която се вписва и в последните данни за промишленото производство у нас.
Все повече работници идват отвън
По различни оценки, през 2025 г. броят на издадените разрешения и регистрации за работа на граждани на трети страни е между над 15 хиляди (по данни, поискани от Института за пазарна икономика по реда на Закона за достъп до обществена информация) и над 25 хиляди (по публикации, позоваващи се на Агенцията по заетостта) — за последните пет години броят се е увеличил над четири пъти, независимо коя оценка се приеме. Основните сектори, в които се насочва тази работна ръка, са хотелиерство и ресторантьорство, строителство, селско стопанство, промишлено производство и транспорт — именно секторите, в които българските работодатели най-трудно намират кадри въпреки обявените свободни позиции.
Комбинацията от ниска безработица, демографски спад и трайна миграция на млади хора към по-големите градове и в чужбина оставя работодателите с малко алтернативи. За разлика от предишни години, вносът на работна ръка вече не е ограничен само до ниско платени сезонни позиции — все по-често обхваща и квалифицирани специалисти в строителството и производството.
Заплати и разрив между държавния и частния сектор
Успоредно с промените в заетостта, разликата в темповете на растеж на заплатите между публичния и частния сектор се задълбочава. През последните тримесечия заплатите в обществения сектор растат по-бързо на годишна база, отколкото в частния — тенденция, която подхранва дебата за устойчивостта на държавните разходи. Това е фактор, който има пряко отношение и към темите, разгледани в анализа ни за растежа на икономиката и заплатите през 2026 година, както и към държавните разходи, коментирани при отчитането на бюджетния дефицит за юли 2026 г.
Какво значи за теб
Ако работиш в здравеопазването, строителството или търговията, позицията ти на пазара на труда остава сравнително стабилна — тези сектори продължават да наемат. Ако си в преработващата промишленост или селското стопанство, е добре да следиш внимателно сигналите за преструктуриране на работодателя ти, тъй като именно тук се отчита най-осезаемото свиване на персонала. За работодателите пък посланието е ясно: конкуренцията за кадри в „дефицитните“ сектори (хотелиерство, строителство, IT) остава висока и вносът на чужда работна ръка вероятно ще продължи да расте, докато демографската картина у нас не се промени съществено.
Източници: Национален статистически институт (НСИ) — статистика за работните места и коефициента на свободните работни места (nsi.bg); НСИ — статистика за наети лица и средна работна заплата (nsi.bg); Агенция по заетостта — данни за издадени разрешения за работа на граждани на трети страни.
Дисклеймър: Материалът е с информативен характер и не представлява финансов, счетоводен или правен съвет. Части от посочените числа очакват допълнителна проверка спрямо официалните публикации на НСИ и Агенцията по заетостта преди публикуване.