Възобновяемата енергетика в България мина през още едно рекордно лято. По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) през август 2026 г. фотоволтаичните централи достигнаха пиков капацитет от над 5100 MW, а страната се затвърди като световен лидер по дял на батерийните системи в електроенергийния микс.
Соларен пик над 5100 MW
Рекордът за пиков соларен капацитет в системата достигна 5104 MW през август, а рекордното дневно производство от фотоволтаици надхвърли 44,9 GWh. За сравнение, това е количество, съпоставимо с товара на цели региони от страната в слънчев ден.
Тенденцията не е изолиран пик. Още през май 2026 г. соларните централи произведоха около 820 GWh, или близо 28,5% от цялата електроенергия в страната — най-силният май за фотоволтаиците досега. През същия месец за първи път над 50% от произведения ток дойде от възобновяеми източници и водни централи.
Инсталираните мощности минаха 6,5 GW
Общата инсталирана соларна мощност в България надхвърли 6,5 GW в началото на 2026 г. — над половината от целия генериращ капацитет на страната. Растежът обхваща цялата страна, а не само традиционно слънчевия юг.
Заявените за присъединяване нови фотоволтаични мощности по данни на ЕСО възлизат на около 4,7 GW през 2025 г., 3,6 GW през 2026 г. и още 1,5 GW през 2027 г.. Това означава, че пиковете, които виждаме днес, ще бъдат надминати през следващите години.
България — №1 в света по батерии
Най-силната промяна е при системите за съхранение на енергия (BESS). България се нареди на първо място в света по дял на батериите в електроенергийната си система, надхвърляйки 16% от нея.
Само между 10 юли и 17 август 2026 г. официалните мощности за съхранение нараснаха с 1001 MW. За контекст: в началото на 2024 г. страната разполагаше с едва около 200 MWh капацитет, а към 2026 г. инсталираните мощности за съхранение вече се измерват в хиляди мегаватчаса.
Ускорението се дължи до голяма степен на програмата RESTORE (Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници), финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост. Батериите позволяват евтината обедна соларна енергия да се складира и да се използва вечер, когато потреблението е високо.
Защо това има значение за икономиката
Комбинацията от рекордно соларно производство и бързо растящи батерии има три преки ефекта. Първо, България се превърна в нетен износител на ток в редица месеци през 2026 г. Второ, съхранението изглажда вечерните пикове и намалява нуждата от скъпо производство от въглища и внос. Трето, свръхпроизводството в слънчевите часове променя цените на едро.
Все пак картината има и обратна страна. При толкова много соларни мощности мрежата периодично изпитва затруднения да поеме обедното производство, а без достатъчно съхранение част от енергията се губи или се изнася на ниски цени. Именно затова батерийният бум се разглежда като следващата логична стъпка в енергийния преход.
Какво следва
С още няколко гигавата соларни мощности в опашката за присъединяване и продължаващия ръст на съхранението, есента и зимата на 2026 г. ще покажат доколко системата може да балансира рекордното ВЕИ производство с реалното потребление. Ключов индикатор ще бъде дали батериите ще успеят да задържат вечерните цени и да намалят зависимостта от вносен ток през тъмната част на денонощието.