Разпределението на активите определя каква част от портфейла отива в акции, облигации, недвижими имоти, парични средства или други класове. То се смята за един от най-важните фактори за дългосрочната доходност и риск на портфейла – често по-важен дори от избора на конкретни акции. Идеята е различните класове да реагират различно на пазарните условия.
Правилната алокация зависи от хоризонта на инвестиране, толерантността към риск и финансовите цели. По-млад инвеститор обикновено държи повече акции заради дългия хоризонт, докато наближаващ пенсия предпочита по-стабилни облигации. Чрез диверсификация в няколко класа се намалява общата волатилност. С времето алокацията се поддържа чрез ребалансиране. Това е основата, върху която се изгражда устойчивото инвестиране.
Пример
30-годишен инвеститор избира алокация 80 % акции и 20 % облигации. На 60 години я променя на 40 % акции и 60 % облигации, за да намали риска.