Фискалната политика е набор от инструменти, с които правителството влияе на икономиката чрез данъците и публичните разходи. При забавяне на икономиката държавата може да приложи стимулираща (експанзивна) фискална политика – намалява данъци или увеличава разходите (инфраструктура, социални плащания), за да повиши търсенето. При прегряване и висока инфлация се прилага рестриктивна политика – по-високи данъци или свити разходи.
Фискалната политика се различава от паричната, която се води от централната банка чрез лихвите. Двете трябва да се координират – например стимулиращата фискална политика при висока инфлация може да противоречи на усилията на централната банка. Свръхразходите водят до бюджетен дефицит и натрупване на държавен дълг, което ограничава бъдещата гъвкавост.
Пример
При икономически спад правителство увеличава разходите за инфраструктура и намалява данъците, за да стимулира търсенето и заетостта. Това е експанзивна фискална политика, която обаче води до по-голям бюджетен дефицит.