Кредитният рейтинг измерва кредитоспособността на длъжника. При държави и компании той се определя от агенции като Standard and Poor’s, Moody’s и Fitch чрез скала от буквени степени – от най-високата (например AAA) до спекулативната зона. По-високият рейтинг означава по-нисък риск от неплащане и съответно по-ниски лихви по заемите на този длъжник.
При физическите лица аналог е кредитната оценка, която банките правят при кандидатстване за заем – тя влияе върху одобрението и условията. Понижаването на рейтинга на държава или компания оскъпява новото ѝ финансиране и може да предизвика разпродажби на нейните облигации. За инвеститорите рейтингът е бърз ориентир за риска, но не бива да се приема като гаранция – агенциите понякога закъсняват с оценките.
Пример
Държава с висок кредитен рейтинг емитира облигации с купон 3 %, докато по-рискова държава трябва да предложи 7 %, за да привлече същите инвеститори.