Когато сравнявате оферти, рекламираната лихва често изглежда атрактивно ниска — а реалната цена се крие в такси с безобидни имена: „за усвояване“, „за управление“, „за експресно разглеждане“. Част от тези такси са незаконни и съдилищата редовно ги обявяват за нищожни. В тази статия разглеждаме кои такси кредиторът няма право да ви начислява, кои са законни и как да си върнете надплатеното.
Кои такси НЕ са допустими по закон
Законът за потребителския кредит ясно разграничава за какво кредиторът може и за какво не може да иска пари. Ключовата разпоредба е чл. 10а.
Такса за усвояване и за разглеждане на потребителски кредит
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Логиката е проста: отпускането на парите и воденето на сметката по заема са част от основната дейност на кредитора и трябва да са калкулирани в лихвата, а не да се таксуват отделно. Затова такса „за усвояване“, „за разглеждане на документи“ или „за отпускане“ по потребителски кредит е недопустима.
Такси за действия по управление на кредита
Същата забрана важи и за периодичните такси по обслужване — месечна или годишна такса „за управление“, „за поддръжка на кредита“, „за администриране на вноските“. Те представляват плащане за нещо, което кредиторът така или иначе е длъжен да върши, и затова клаузите, които ги предвиждат, противоречат на императивна норма и са нищожни. Нищожната клауза не ви обвързва, независимо че сте подписали договора.
Такса за експресно разглеждане при бързи кредити
При бързите кредити масово се среща т. нар. такса „за експресно разглеждане“ или „за бързо одобрение“. Българските съдилища в редица свои решения са обявявали такива клаузи за нищожни. Честият мотив е, че тази такса не съответства на реална допълнителна услуга, а на практика прикрива лихва и заобикаля ограничението върху годишния процент на разходите. Когато махнете маската, остава забранена такса по усвояване или управление под друго име. Практиката не е напълно еднаква, но тенденцията в защита на потребителя е ясно изразена.
Какво всъщност е законно
Не всяка такса е злоупотреба. Кредиторът има право да събира пари за реални, ясно дефинирани разходи и допълнителни услуги. Законни обикновено са:
- Лихвата — основната цена на заема, изразена като годишен лихвен процент (ГЛП).
- Такса за оценка на имота при ипотечен кредит — реален разход към лицензиран оценител.
- Нотариални такси и такси за вписване на ипотеката — плащат се към нотариус и Имотния регистър, не към банката.
- Застраховки — имуществена и/или „живот“ при ипотека, когато са договорени коректно.
- Такси за реални допълнителни услуги — например издаване на удостоверение или предоговаряне по ваше искане, при ясно посочен вид и размер.
Важно: една и съща такса не може да се събира повече от веднъж за едно и също действие, а видът, размерът и основанието на всяка такса трябва да са ясно и точно определени в договора.
Как да разпозная скрити такси
Най-честата грешка е да гледате само лихвата. Кредиторът може да рекламира нисък лихвен процент и да го компенсира с пакет от такси, които оскъпяват заема в пъти. Затова правилото е едно: гледайте ГПР, не лихвата.
Сигнали за скрити или съмнителни такси:
- Голяма разлика между обявения ГЛП и ГПР — там „живеят“ таксите.
- Задължителна „допълнителна услуга“ (пакет, гаранция, поръчителство), без която не одобряват заема.
- Такси с мъгляви имена — „обработка“, „усвояване“, „експресно разглеждане“, „управление“.
- Месечни такси, които не са включени в погасителния план, но се появяват по сметката.
Преди да подпишете, поискайте Стандартния европейски формуляр и сравнете офертите през ГПР с кредитен калкулатор. Така виждате реалната тежест на всеки потребителски кредит, а не маркетинговото число.
Какво да правя при незаконна такса
Ако установите, че сте платили забранена такса, по правило имате право да си я върнете — нищожната клауза не поражда действие и платеното по нея подлежи на връщане.
- Съберете документите — договор, погасителен план, извлечения, които показват начислената такса.
- Подайте писмено възражение до кредитора с искане за връщане на недължимо платените суми и определен срок за отговор.
- Жалба до Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако кредиторът откаже или мълчи.
- Иск пред съда за обявяване на клаузата за нищожна и връщане на сумите; при по-сложни случаи потърсете адвокат.
Защо ГПР показва истинската цена
Годишният процент на разходите (ГПР) по дефиниция обхваща всички разходи по кредита — лихва плюс такси, комисиони и задължителни съпътстващи плащания, познати на кредитора. Точно затова ГПР е единственото честно число за сравнение между оферти: ако такса е „скрита“ в лихвата или в пакет услуги, тя пак излиза наяве в ГПР. Когато ГПР е необяснимо висок спрямо лихвата, почти сигурно има такси, които си струва да проверите — и може да се окажат незаконни.
Тази статия има информативен характер и не представлява финансов или правен съвет. Преди да предприемете действия за връщане на такси или да сключите кредит, проверете актуалните условия и при нужда се консултирайте с юрист или с Комисията за защита на потребителите.
Източници
- Българска народна банка (БНБ) — регистри и кредитни стандарти.
- Закон за потребителския кредит (ЗПК); Комисия за защита на потребителите (КЗП).
- Официални продуктови условия и тарифи на банките в България.